Засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО и по-нататъшното развитие на отбранителните способности на ЕС, кибер защита и старегическите комуникации обсъдиха участниците в Интерпарламентарната конференция за Общата външна политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана в София.
Председателят на Комисията по отбрана на Народното събрание ген. Константин Попов отбеляза, че се очаква координираният годишен преглед на отбраната и планът за развитие на способностите да помогне за укрепване на отбранителните способностите и за идентифициране на нови области за съвместни проекти в рамките на ПЕСКО /Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната/.
Продължава работата по Европейския фонд за отбрана и приемането на регламента за Европейската програма за развитие на отбранителна индустрия (EDIDP), които ще създадат възможност на всички държави- членки да участват в различни проекти, посочи ген. Попов. Той допълни, че трябва да бъдат създадени стимули за участие на малки и средни предприятия.
В контекста на съвременните предизвикателства пред сигурността кибер защитата и стратегическите комуникации добиват все по-голямо значение, отбеляза още председателят на Комисията по отбрана на Народното събрание.
Директорът на дирекция „Управление и планиране при кризи“ на Европейската служба за външна дейност Габор Иклоди заяви, че по-голямата интеграция по въпросите на отбраната и подобряването на сътрудничеството ще помогнат да се засили европейската отбранителна способност. В по-широк аспект това ще има и ефект на засилване на доверието на нашите общества в тези процеси, добави той.
По думите на Габор Иклоди днес политическото внимание отново е насочено към отбраната и тя е напред в дневния ред на Европа. Той отбеляза, че от края на миналата година съществува Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (ПЕСКО) и държавите, които участват в него, имат законодателна обвързаност и са задължени да увеличат разходите си за отбрана. Според него трябва по-добре да се разходват средствата за отбрана, защото тяхната полезност ще бъде ограничена, ако няма политическа воля.
Днес живеем в различен свят и взаимоотношенията ни с НАТО са много по-практични, по-прагматични през последните години, добави директорът на дирекция „Управление планиране при кризи“ на Европейската служба за външна дейност. Ние трябва да обединим усилията си, за да можем да предоставим ефективна подкрепа на нашите членове и на нашите съюзници, отбеляза още Габор Иклоди.
Заместник-ръководителят на Европейския център за политическа стратегия и бивш министър на отбраната на Румъния Михнеа Моток припомни тезата на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че европейската отбрана и защита трябва да влезе в политическия дневен ред на ЕС. Неговото изказване доведе до създаването на пакет от мерки, които сериозно изградиха бъдещето на отбраната на Европа, подчерта Михнеа Моток. Според него е важно да се обсъди участието на правителствата и на отбранителната индустрия за по-задълбоченото сътрудничество в областта на отбраната. Това, от което имаме нужда, не е непременно пари и повече пари, защото тези финанси могат да бъдат неправилно разпределени, уточни Михнеа Моток. Необходимо е да се проучи дефицитът в европейските отбранителни способности и да се помисли по какъв начин да бъде избегнат, смята той.
Трябва да съсредоточим усилията си върху една от много сериозните области на отбраната – кибер отбраната, защото тя представлява заплаха, на която тепърва трябва да се даде стратегически отговор, подчерта Михнеа Моток. Кибер и хибридната заплаха засягат всички страни в и извън ЕС, никой частен или публичен сектор не е защитен от тях, добави той.
Бившият министър на отбраната на България и бивш посланик на страната в НАТО Бойко Ноев отбеляза, че страните от ЕС са изправени пред сериозни заплахи като миграция, тероризъм, кибер атаки и хибридна война. Това са проблеми, които трябва да бъдат разрешени и мерките трябва да бъдат действени, подчерта той. Според Бойко Ноев ЕС трябва да задълбочи стратегическото партньорство и сътрудничество с НАТО, трябва да се дадат нови възможности на операциите на НАТО в Европа и трябва да се разшири сътрудничеството не само с НАТО, но и със САЩ, Обединеното кралство, Турция и някои други държави.
Убеден съм, че имаме нужда от „член 5-ти“ на ЕС, да, в нашия договор има подобен член, но той трябва да бъде обогатен и към него да бъде добавена такава формулировка, която да включва социалните проблеми и икономическия живот, посочи Бойко Ноев. Трябва да бъдем по-решителни, когато обещаваме помощ в областта на сигурността, добави той.
Бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев посочи, че стремежът към по-силна и повече европейска отбрана изисква обществена подкрепа и тя трябва да бъде устойчива. По думите му трябва да се осигури редовен годишен преглед на участието и приноса на държавите-членки и, ако се установи, че една или повече от тях не допринасят или са изключени от някакъв компонент на европейската отбрана, Европейският парламент може да приеме политики и да насърчава балансиран и по-равнопоставен принос на всяка държава-членка.
За ефективното сътрудничество на ЕС с НАТО трябва да координираме своите процедури и планиране, но също така трябва да подобряваме сътрудничеството в различни области по отношение на роли и развитие на способностите за отбрана в рамките на ЕС и НАТО, отбеляза проф. Тагарев. Той посочи, че от европейските сили се иска да играят все по-разширени роли - да пазят от терористични операции, да охраняват границите, при масови безредици, за осигуряване на кибер защита на критични елементи от инфраструктурата, осигуряване на стратегически комуникации. Според него непрекъснато разчитане на военните за изпълнение на тези роли може да има негативен ефект върху правоохранителните органи, както и върху други единици.
По-рано участниците в Интерпарламентарната конференция участваха в работни семинари по различни теми.
Дискусията в рамките на работния семинар „Стратегическа енргийна и транспортна свързаност на западните Балкани“ обобщи председателят на Комисията по външна политика на Народното събрание в периода 1997 – 2001 г. Асен Агов. На нея е било отбелязано, че много от хората на 40-годишна възраст искат да напуснат държавите от Западните Балкани, защото не виждат добри перспективи. Енергийната свързаност на държавите от този регион не е просто стратегическа цел, нейното осъществяване ще улесни живота на всички потребители в тези страни, е било посочено по време на обсъждането. Било е подчертано, че транспортните връзки между балканските държави не са добре развити, а те са основен фактор за растежа на икономиката и търговията и за разкриването на нови работни места.
Президентът на Атлантическия клуб в България и външен министър на страната в периода 2001-2005 г. Соломон Паси обобщи дискусията в работния семинар „Отношенията между ЕС и Китай“. Необходимо е да се задълбочи сътрудничеството между ЕС и Китай по много въпроси, е било отбелязано по време на обсъждането. Участниците в семинара са се обединили около становището, че е необходимо ЕС да вложи усилие за организиране и участие в създаването на съвет Китай – ЕС.
