Няколко големи национални каузи бележат съвременната история на България и проправят пътя към модерната българска държавност и демокрация: Освобождението, Съединението и Независимостта. Днес България е парламентарна република с демократична конституция, която утвърждава принципа на разделението на властите и система за взаимен контрол при управлението. Народното събрание на Република България, като законодателна власт, е стожер на представителната демокрация.
Основните функции на Народното събрание са законодателна и контролна. Парламентът има и конститутивна функция. Законодателната функция заема основния дял от работата на парламента. Тя включва приемане, промяна и отмяна на закони. Това са правомощия, които само парламентът има и които се основават на Конституцията и на на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Контролната функция на Народното събрание се състои в надзора, който парламентът упражнява върху изпълнителната власт. Чрез задаване на актуални въпроси и питания и чрез изискване на отчети, народните представители съдействат за ефективната работа на правителството и на държавната администрация. Конститутивната функция включва правомощия на парламента да избира по предложение на министър-председателя състава и структурата на Министерския съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя и подуправителите на Българската народна банка и други висши държавни служители.