Дебатът за кохезионната политика е дебат за бъдещето на Европа. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев пред участниците в пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз в София. Форумът е заключителното събитие от Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Томислав Дончев участва в сесията “Силна и ефективна Кохезионна политика след 2020 г. “.
Всички съмнения, колебания, които имаме по отношение на кохезионната политика са де факто съмнения, колебания в съюза ни като такъв, подчерта вицепремиерът. По думите му няма друг инструмент, който инвестира в Европа като съюз, няма друг индикатор колко вярваме в Европа, колко сериозно гледаме на нея.
Нашият съюз преживява една криза на идентичността, смята Томислав Дончев. Всички проблеми имат един лек – всеобщо консенсусно убеждение какъв съюз ни е необходим – колко силен, колко регулиращ нещата навътре, колко амбициозен навън отвъд географските си граници, посочи той.
Политика, която не е разбираема от гражданите, няма как да бъде автентично подкрепена, подчерта вицепремиерът Дончев. Според него опростяването на правилата не е административен каприз, това е въпрос на достъп и подкрепа от страна на гражданите, на всички, които кандидатстват по финансови инструменти на държавите-членки. Разходването на средства трябва да бъде обвързано с реформи, каза още той.
Директорът за бюджета, комуникациите и общите въпроси в Главна дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия Дана Спинант също подчерта, че кохезионната политика е неразривно свързана с бъдещето на ЕС. Тя посочи, че Европейската комисия е направила предложение за балансирана и структурирана политика за сближаване, която следва да продължи да бъде политика за всички региони.
По-голяма част от финансирането по политиката на сближаване ще продължи да се заделя за най-малко развитите региони и регионите в преход, заяви Дана Спинант. Тя уточни, че 86 процента от средствата ще отидат в най-слабо развитите региони и регионите в преход. В България вече има региони в преход, което показва и напредък от присъединяването на страната към ЕС до момента, добави директорът за бюджета, комуникациите и общите въпроси в Главна дирекция „Регионална политика“.
Европейската комисия предлага политика, която е по-добре синхронизирана с политическите приоритети на ЕС, отбеляза Дана Спинант. Целите, за които ще изразходим средствата, са по-малко, но по- ясни – искаме да постигнем по-интелигентна Европа, по-зелена и по-екологично чиста Европа, по-свързана и сигурна Европа, Европа – по-близо до гражданите, подчерта тя. Предложената политика е по-гъвкава, предвижда се по нея да има междинен преглед, за да може при необходимост да се адаптира изборът на инвестиции, уточни Дана Спинант.
Ще има по-голяма гъвкавост за прехвърляне на средства от един фонд към друг и по-опростена процедура за прилагане на политиката на сближаване. Съкратени са с 50 процента правилата, опростяване е предвидено и за управляващите органи, и за бенефициентите, подчерта тя и уточни, че се предлага по-голяма отговорност на национално равнище. Ще разчитаме на по-голям процент на национално съфинансиране, добави Дана Спинант.
Директорът за бюджета, комуникациите и общите въпроси в Главна дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия подчерта, че трябва да се положат усилия за постигане на съгласие по предложенията на ЕК преди изборите за Европейски парламент (ЕП) през следващата година. В противен случай ще има много голямо закъснение в прилагането на програмите и пропуснати ползи за регионите и гражданите, заяви тя.
Председателят на Комисията по регионално развитие (REGI) в Европейския парламент Искра Михайлова посочи, че за ЕП и за комисията по регионално развитие проблемите на бъдещата кохезионна политика са проблеми не само на днешния ден. Тя подчерта, че ЕП вече година и половина работи, подготвяйки позицията си за предложенията на ЕК и преди представянето на предложението за нова финансова рамка, ЕП е гласувал резолюции по два доклада – за бъдещата финансова рамка и за собствените ресурси и приходи на ЕС.
Предложението на ЕК е много близко до очакванията и изискванията на ЕП и на комисията по регионално развитие, заяви Искра Михайлова. Ние настоявахме за по-гъвкав бюджет и го получихме, настоявахме за ориентирана към очакванията на гражданите кохезионна политика, посочи тя. По думите й фокусирането върху 5 приоритета, вместо досегашните 11, ще облекчи изучаването им. Тези приоритети са свързани с очакванията на европейските граждани, те са близки до дневния ред на Европа и позволяват бъдещата политика на сближаване да бъде достатъчно ефективна и да дава европейска добавена стойност, която да позволи ясно разграничаване на постигнатото чрез подкрепата на ЕС, подчерта Искра Михайлова.
От Европейския фонд за регионално развитие подчертаха, че кохезионната политика е най-важният финансов инструмент, с който разполага ЕС за стимулиране на регионалната икономика. Тя е най-прекият начин, по който ЕС може да окаже положително въздействие върху живота на своите жители. Европейският фонд за регионално развитие разгледа предложението, направено от ЕК за кохезионната политика, и му даде висока оценка, защото са положени усилия политиката да бъде по-гъвкава, по-опростена и целите да бъдат по-ясни.
Националните парламенти на страните от ЕС са тези, които могат да гарантират, че силната позиция на градовете и регионите в бъдеще ще бъде запазена, подчертаха от Европейския фонд за регионално развитие.
