България избра националния си девиз за мото на първото си председателство на Съвета на Европейския съюз.
Основна ценност на европейския проект беше да се заличат разделителните линии и разпокъсаният континент да се обедини около столетните въжделения на народите, живеещи в него – мир, свобода, демокрация, просперитет и справедливост.
Срещите на върха на Европейския съюз в Братислава и Рим ясно демонстрираха, че въпреки Брекзит, европейската мечта е все още жива, че обединена Европа е наша обща съдба.
Европа продължава да бъде най-привлекателното място за живеене в целия свят. Едно от предизвикателствата пред нея – миграцията, дава ясно доказателство за това.
Това трябва да ни кара да сме още по-горди да бъдем европейци и още по-амбициозни по отношение на Съюза. Европейската ни амбиция трябва да вдъхновява, не да разделя, тя трябва да се споделя, не да се налага.
За да опази историческите постижения и да се подготви за бъдещето, Европа следва да преоткрие себе си така, както винаги го е правила през изминалите шест десетилетия на интеграция. Това ще изисква осмисляне на миналото и дискусии, въображение и кураж, устойчивост и лидерство. Преди всичко обаче ще ни бъде нужно усещане за споделена съдба и консенсус.
Европейският съюз е на прага на ключови реформи, целящи той да стане по-силен, по-единен и по-демократичен. Председателството на България има четири приоритетни области, които отразяват тези реформи:
икономическо и социално сближаване с фокус върху следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, бъдеща Кохезионна политика и Обща селскостопанска политика, както и по-задълбочен Икономически и валутен съюз;
стабилност и сигурност в Европа: съвместни решения за повече сигурност по външните граници на ЕС, по-резултатно управление на миграцията, поставяне основите на Отбранителен съюз, включително чрез прилагане на първото Постоянно структурирано сътрудничество в ЕС;
Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани: намерението на България да се възползва от регионалната си експертиза, без да създава лъжливи очаквания, за да подкрепи свързаните с присъединяването към ЕС реформи в държавите от Западните Балкани и да ги изведе на преден план в дневния ред на ЕС за целите на мира и стабилността в този регион. Едновременно с това Председателството ще положи усилия да окаже по-голяма геополитическа и икономическа подкрепа на Западните Балкани чрез подобряване на тяхната пътна, железопътна, въздушна, дигитална, образователна и енергийна свързаност с ЕС;
дигитална икономика и умения за бъдещето: България поставя фокус върху завършването на единния цифров пазар в ЕС, развитието на дигитална икономика и уменията на бъдещето. Това включва пакет за киберсигурност, директива за авторските права, свободен поток на не-лични данни, кодекс на електронните комуникации, електронна защита на личното пространство и др.
ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(1 януари – 30 юни 2018 г.)